Атлантически океан

Атлантическият океан е вторият по големина океан на Земята (след Тихия океан), заемащ приблизително една пета от нейната площ и е част от Световния океан. Разположен е между Северна и Южна Америка на запад, Европа и Африка на изток. Свързан е с Тихия океан на югозапад, Индийския океан на югоизток иСеверния ледовит океан на север.

Атлантическият океан се е образувал при отдалечаване на литосферните плочи преди 180 милиона години. В продължение на много векове той е бил отправна точка на европейските изследователи. Днес той продължава да бъде важна транспортна връзка за страните, които имат излаз на него и заема важна геополитическа роля

Атлантическият океан се е образувал вследствие на раздалечаване на Евроазиатската, Африканската и Американската литосферни плочи. По разделящите ги разломни линии непрекъснато постъпва магма. След нейното втвърдяване се образува СОХ (Срединен океански хребет). Той се простира по дъното от най-северните до най-южните части на океана, като на места се показва над водата във вид на вулканичниострови. Атлантическият океан ежегодно увеличава ширината си с няколко сантиметра. По дъното има утайки от тиня и вулканска пепел с дебелина 1000 m.

Климатът варира от екваториален до умерен (в най-северните и най-южните части). Средногодишната температурата на водата на 60° с.ш. е 7-8°С, а на 60° ю.ш. е 1°С. Причина за тази голяма разлика е топлото течение Гълфстрийм. На юг най-голямо е влиянието на топлото Бразилско и студеното Бенгелско течение. В екваториалната зона температурата на водата е 25-26°С. Солеността на океанската вода е най-голяма около тропичните окръжности, а най-малка в зоната на Екватора и в големите географски ширини. Средната соленост е 34-37‰. Вълните са най-високи около нос Хорн, понякога достигат 15-20 m. Най-високият прилив в света е регистриран по североизточното крайбрежие на Северна Америка в залива Фънди — 18 m. Високи приливи се наблюдават и по северозападното крайбрежие на Европа и югоизточното на Южна Америка.