Атлантически океан

Атлантическият океан е вторият по големина океан на Земята (след Тихия океан), заемащ приблизително една пета от нейната площ и е част от Световния океан. Разположен е между Северна и Южна Америка на запад, Европа и Африка на изток. Свързан е с Тихия океан на югозапад, Индийския океан на югоизток иСеверния ледовит океан на север.

Атлантическият океан се е образувал при отдалечаване на литосферните плочи преди 180 милиона години. В продължение на много векове той е бил отправна точка на европейските изследователи. Днес той продължава да бъде важна транспортна връзка за страните, които имат излаз на него и заема важна геополитическа роля

Атлантическият океан се е образувал вследствие на раздалечаване на Евроазиатската, Африканската и Американската литосферни плочи. По разделящите ги разломни линии непрекъснато постъпва магма. След нейното втвърдяване се образува СОХ (Срединен океански хребет). Той се простира по дъното от най-северните до най-южните части на океана, като на места се показва над водата във вид на вулканичниострови. Атлантическият океан ежегодно увеличава ширината си с няколко сантиметра. По дъното има утайки от тиня и вулканска пепел с дебелина 1000 m.

Климатът варира от екваториален до умерен (в най-северните и най-южните части). Средногодишната температурата на водата на 60° с.ш. е 7-8°С, а на 60° ю.ш. е 1°С. Причина за тази голяма разлика е топлото течение Гълфстрийм. На юг най-голямо е влиянието на топлото Бразилско и студеното Бенгелско течение. В екваториалната зона температурата на водата е 25-26°С. Солеността на океанската вода е най-голяма около тропичните окръжности, а най-малка в зоната на Екватора и в големите географски ширини. Средната соленост е 34-37‰. Вълните са най-високи около нос Хорн, понякога достигат 15-20 m. Най-високият прилив в света е регистриран по североизточното крайбрежие на Северна Америка в залива Фънди — 18 m. Високи приливи се наблюдават и по северозападното крайбрежие на Европа и югоизточното на Южна Америка.

Китовете

Китовете са едри водни бозайници от разред китоподобни (Cetacea), който включва още делфините и други. Китовете са най-големите известни животни в света. Тялото им достига над 30 метра.

Има бракониери, които убиват китовете заради кожата им и маста. Китовата мас се използва в медицината.

Новороденото бебе син кит тежи колкото слон. То се храни с мляко. Майката и бебето пътуват заедно към богатите на храна води,близо до полюсите.

Новороденото бебе син кит тежи колкото слон. То се храни с мляко. Майката и бебето пътуват заедно към богатите на храна води,близо до полюсите.

Бебето постепенно расте.На 1 година синият кит може да достигне две трети от дължината на възрастен индивид.

Когато синият кит стане на 5 или 6 години,той вече е пораснал,но все още не е достигнал размера на възрастен индивид.

Възрастният син кит достига максималната си дължина на двадесет и пет-тридесетгодишна възраст. Сърцето на синия кит е повече от метър в диаметър.

Горнотракийската низина е най-обширната низина в България. Тя е част от историко-географската областТракия, като в България често напълно се покрива с понятието Тракия. Също така е една отфизикогеографските области на Краищенско-Тунджанската зона.

Обхваща средното поречие на Марица и затова се нарича още Маричина низина.

Горнотракийската низина се простира между Средна гора - на север, Родопите - на юг, от пролома Момина клисура на запад и до Манастирските възвишения, Светиилийските възвишения и Сакар - на изток.

Дължината на низината е 180 км, а ширината е 50 км.^[1] Площта е 6000 km². Средната надморска височина е 168 m.

Разделя се от Чирпанските възвишения и Драгойновските височини на 2 части:

• Източна Горнотракийска низина (Старозагорско поле)
• Западна Горнотракийска низина (Пазарджишко-Пловдивско поле)

В западните части на Горнотракийската низина се обособява област с преходноконтинентален климат, докато в най-югоизточните - средиземноморски. Орографскитепрегради около низината оказват съществено значение за формирането на многогодишния режим на времето. На север Стара планина и Средна гора са сериозни орографски прегради спрямо студените въздушни маси, а на юг Родопите възпрепятстват нахлуването на топлия средиземноморски въздух. Зимният сезон е сравнително мек и топъл. Средната януарска температура е около 0°C, температурната амплитуда е по-малка от тази на Дунавската равнина. Средната юлска температура е около 23-24°C. Тук, в град Садово е измерена най-високата температура в България. На 5 юли 1916 температурата е достигнала 45,2°C. Топлият климат благоприятства отглаждането на топлолюбиви култури, което е причина за разнообразието в селскотопанската продукция и специализацията на района на низината.Безмразовият период е доста по-продължителен от този в Северна България.

Ветровете преобладаващо са от запад. Източни ветрове почти не се наблюдават. От северните склонове на Родопите се спуска фьон.

Валежите в западната част на Горнотракийската низина са под 500 мм, а в източната част между 600-500 мм за година, което по-малко от средното за страната. Налице е почти равномерно разпределение на валежите по сезони. Главният валежен максимум е през май, а минимум през март. Валежите са недостатъчни за селскостопанското производство, заради това в района активно се развива мелиоративните земеделски стопанства, подпомагани от мелиоративна инфраструктура - канали, язовири, водоизравнители и т.н.