Слънцето

Слънцето е звездата в центъра на Слънчевата система. То представлява почти идеална сфера, съставена от горещаплазма и магнитни полета.^[1][2] Диаметърът му е около 1 392 000 km, близо 109 пъти по-голям от този на Земята, а масата му ( 1.9891 × 10³⁰ kg, 330 000 пъти повече от земната) съставлява около 99,86% от общата маса на Слънчевата система.^[3] От химическа гледна точка около три четвърти от масата на Слънцето е образувана от водород, а остатъкът е предимно хелий, като 1,69% от масата (или 5628 пъти повече от масата на Земята) са други по-тежки елементи, катокислород, въглерод, неон, желязо и други.^[4]

Червено море

---

Червено море — вътрешно море на Индийския океан. Простира се между Азия и Африка в тектонска падина. Наюг Червено море се свързва с Индийски океан. На север се намират Синайският полуостров, заливът Акаба иСуецкият канал (който позволява излаз на Средиземно море). Червено море е дълго около 2350 километра и широко (в най-широките си области) 350 километра. Най-голямата измерена дълбочина е 2 500 метра в централните части. Площта е 450 000 квадратни километра.

Особеното на Червено море е, че в него не се влива нито една река, а реките донасят с водите си пясък и тиня, което значително намалява прозрачността на морската вода. Затова водата на Червено море е кристално чиста. Климатът по бреговете на Червено море е сух и топъл, температурата на въздуха в най-студения период (декември-януари) е около 20-25 градуса, а през най-топлия — август, не превишава 35-40 градуса. Благодарение на топлия климат по бреговете на Египет температурата на морската вода дори зимата не пада под +20 градуса, а лятото достига +27 градуса. Големите изпарения от топлата вода превръщат Червено море в едно от най-солените морета: 38-42 грама сол на литър (при средна соленост на океаните 35 гр. сол на литър).

От геоложка гледна точка, Червено море се намира в рифовата зона на границата между Африканската и Арабската литосферни плочи. Червено море е младо море. Образуването му е започнало преди около 40 милиона години, когато се образува Източноафриканския разлом. Африканската литосферна плоча се отделя от Арабската и между тях в земната кора се образува котловина, която постепенно се запълва с морска вода. Двете литосферни плочи се движат постоянно със скорост около 10 мм в година, или 1 м за един век.

Атлантически океан

Атлантическият океан е вторият по големина океан на Земята (след Тихия океан), заемащ приблизително една пета от нейната площ и е част от Световния океан. Разположен е между Северна и Южна Америка на запад, Европа и Африка на изток. Свързан е с Тихия океан на югозапад, Индийския океан на югоизток иСеверния ледовит океан на север.

Атлантическият океан се е образувал при отдалечаване на литосферните плочи преди 180 милиона години. В продължение на много векове той е бил отправна точка на европейските изследователи. Днес той продължава да бъде важна транспортна връзка за страните, които имат излаз на него и заема важна геополитическа роля

Атлантическият океан се е образувал вследствие на раздалечаване на Евроазиатската, Африканската и Американската литосферни плочи. По разделящите ги разломни линии непрекъснато постъпва магма. След нейното втвърдяване се образува СОХ (Срединен океански хребет). Той се простира по дъното от най-северните до най-южните части на океана, като на места се показва над водата във вид на вулканичниострови. Атлантическият океан ежегодно увеличава ширината си с няколко сантиметра. По дъното има утайки от тиня и вулканска пепел с дебелина 1000 m.

Климатът варира от екваториален до умерен (в най-северните и най-южните части). Средногодишната температурата на водата на 60° с.ш. е 7-8°С, а на 60° ю.ш. е 1°С. Причина за тази голяма разлика е топлото течение Гълфстрийм. На юг най-голямо е влиянието на топлото Бразилско и студеното Бенгелско течение. В екваториалната зона температурата на водата е 25-26°С. Солеността на океанската вода е най-голяма около тропичните окръжности, а най-малка в зоната на Екватора и в големите географски ширини. Средната соленост е 34-37‰. Вълните са най-високи около нос Хорн, понякога достигат 15-20 m. Най-високият прилив в света е регистриран по североизточното крайбрежие на Северна Америка в залива Фънди — 18 m. Високи приливи се наблюдават и по северозападното крайбрежие на Европа и югоизточното на Южна Америка.

Дунавска равнина

Дунавската равнина е една от петте физикогеографски зони на България. Тя заема голяма част от Северна България. Най-високата ѝ точка е връх Търнов дял(502 м), намиращ се в Шуменското плато. Голяма част от равнината се използва заземеделие.

Дунавската равнина е най-северната физикогеографска област в България. Тя е и най-голямата равнинна територия в страната - заема 28,8% от площта на България (32 008 км²) Разположена е между река Дунав на север и Предбалкана на юг, на запад се простира до река Тимок, а на изток до Черно море. Докато на север, запад и изток равнината е ясно разграничена, на юг границата. с Предбалкана на много места е условна. От запад на изток тази граница минава по северните подножия на предбалканските ридове: Връшка чука, Венеца, Широка планина, Деветашкото плато, Търновските възвишения, Преславската планина и по река Камчия достига до Черно море. В тези граници Дунавската равнина заема площ 31 500 км². Дължината й от река Тимок до Черно море е около 500 км, а ширината ѝ - от 20-25 км (в западната част) до 120 км (в Лудогорието и Добруджа).

Средната надморска височина на Дунавската равнина е 178 м. Тя в по-голямата част от равнината е между 100 и 250 м, но към Предбалкана тя става между 300 и 400 м. Най-високата точка в пределите на равнината е връх Търнов дял в Шуменското плато, който има височина 502 м. Дунавската равнина има низинен, равнинно-хълмист и платовиден релеф. В северната и западната част преобладават низините, образувани предимно от речните наноси на река Дунав. Равнините в западната част заемат междудолинните пространства с наклон на североизток. Платата заемат най-големи площи на изток от долината на река Янтра. Най-обширни са Лудогорското иДобруджанското плато.

Дунавската равнина се разделя на три части: западна (от река Тимок до река Вит), средна (от река Вит до река Янтра) и източна (от река Янтра до Черно море).

• черни въглища (Добруджански басейн)
• лигнитни въглища (Ломски басейн)
• гипс (с. Кошава, Видинско; (с. Сланотрън)
• каолин (с. Каолиново)
• каменна сол (Провадийско, Варненска област)
• огнеупорни глини (Плевенско)
• нефт (Долни и Горни Дъбник, Плевенско; с.Тюленово, до Шабла)
• природен газ (Деветаки, Ловешко; Чирен, Врачанско)
• манган (Оброчище, Църква, Игнатиево)
• варовици и кварцови пясъци

Умерено-континенталният климат на Дунавската равнина се обуславя от значителната ѝ отвореност на североизток и сравнително еднообразния релеф. Средногодишната температура варира от 10°С до 12,2°С в различните части на равнината. Най-ниските зимни средномесечни температури са през месец януари. Поради безпрепятственото нахлуване на студени въздушни маси през зимата, в равнината за дълго се установява студено време, нерядко придружено от устойчивитемпературни инверсии. Това е причината дори и при малка надморска височина от около 100-200 м, януарските температури да бъдат отрицателни. В източната част, поради климатичното влияние на Черно море и по-слабо изразените температурни инверсии, зимата е значително по-мека. Средната януарска температура за равнината е oколо -1°С. През останалите сезони преобладават океански въздушни маси от запад и северозапад. Най-високите летни температури се проявяват през месецюли, като в западната част на равнината те достигат 23°-24°С. В Дунавската равнина е измерена най-високата годишнатемпературна амплитуда (25°С).

Валежните суми са най-големи в западната и южна част на равнината - 600-650 мм. Постепенно на север и изток количеството на валежите намалява до 550-500 мм. Най-малки са те по брега на река Дунав, поради валежната сянка, която предизвикватКарпатите и Стара планина, както и в Добруджа (45-50 мм), поради засилването на степните черти на климата. Режимът на валежите се характеризира с най-големи валежни количества през лятото и средномесечен майско-юнски максимум и февруарски минимум. Продължителността на снежната покривка е 40-50 дни годишно. Преобладават западните, северозападните и северни ветрове. Характерни за Дунавската равнина са честите и продължителни мъгли, не само покрай река Дунав, но и във вътрешните части на равнината.

През Дунавската равнина се оттичат много реки. Едни от тях водят началото си от самата равнина, други от Предбалкана, а трети от Стара планина. От реките протичащи през равнината само река Искър извира от планина Рила и коритото ѝ пресича Стара планина.

Дунавската равнина е богата на подземни води. Грунтови води се разкриват в алувиалните отложения на река Дунав и по-големите вътрешни реки. Карстовите води има в източната и най-западната част на равнината. Тези води подхранват реките и обуславят както по-големите водни количества, така и по равномерен режим. Реки с карстово подхранване са Русенски Лом, Девня, Провадийска и др.

Почвите в по-голямата част от Дунавската равнина са се формирали върху льосова основа при наличие най-вече на степна и лесостепна растителност. Развити са главночерноземните почви (карбонатни, типични, излужени и оподзолени) и по-малко сиви горски почви. Карбонатните и типичните черноземи заемат льосовите плата, които са по-близо до река Дунав, а излужените и оподзолените са развити върху по-високо издигнатите южни и източни части на равнината както и западно от град Белоградчик. Южно от зоната на черноземите са развити тъмносивите и сиви горски почви, разпространени предимно в западната част и на изток от долината на река Камчия.Алувиално-ливадни почви се срещат в речните долини и около коритата на реките, както и в низините по поречието на река Дунав.

Синя ягодка?!?

Според някои публикации в мрежата, учени са създали синя ягода! От една страна изглежда страхотно, тъй като атомно синият цвят е изключително привлекателен. Но в същото време, сигурни ли сте, че бихте я изяли без притеснение?
Плодът е в стил Уили Уонка (най-великият майстор на шоколадови изделия в света от филма „Чарли и шоколадовата фабрика“). Обяснява се, че синият цвят е постигнат случайно, тъй като учените търсели начин за защита на ягодите от замръзване и за тази цел използвали ген от арктическа риба, който е отговорен за производството на своеобразно, наподобяващо антифриз вещество, което ги предпазва от замръзване в ледените океански води. В резултат на генетичното модифициране в лабораторията на учените се появили плодове в шокиращо синьо, които освен това могат да издържат на много ниски температури и няма да се превърнат в каша във фризера.

Според някои от коментарите във форумите обаче, има следи в изображенията, пуснати в интернет, които говорят за обработка на Photoshop.
Въпросът е, ако съществува, дали ще си я купите, за да я изядете, или само за да й се любувате като на произведение на изкуството