Горнотракийската низина е най-обширната низина в България. Тя е част от историко-географската областТракия, като в България често напълно се покрива с понятието Тракия. Също така е една отфизикогеографските области на Краищенско-Тунджанската зона.

Обхваща средното поречие на Марица и затова се нарича още Маричина низина.

Горнотракийската низина се простира между Средна гора - на север, Родопите - на юг, от пролома Момина клисура на запад и до Манастирските възвишения, Светиилийските възвишения и Сакар - на изток.

Дължината на низината е 180 км, а ширината е 50 км.^[1] Площта е 6000 km². Средната надморска височина е 168 m.

Разделя се от Чирпанските възвишения и Драгойновските височини на 2 части:

• Източна Горнотракийска низина (Старозагорско поле)
• Западна Горнотракийска низина (Пазарджишко-Пловдивско поле)

В западните части на Горнотракийската низина се обособява област с преходноконтинентален климат, докато в най-югоизточните - средиземноморски. Орографскитепрегради около низината оказват съществено значение за формирането на многогодишния режим на времето. На север Стара планина и Средна гора са сериозни орографски прегради спрямо студените въздушни маси, а на юг Родопите възпрепятстват нахлуването на топлия средиземноморски въздух. Зимният сезон е сравнително мек и топъл. Средната януарска температура е около 0°C, температурната амплитуда е по-малка от тази на Дунавската равнина. Средната юлска температура е около 23-24°C. Тук, в град Садово е измерена най-високата температура в България. На 5 юли 1916 температурата е достигнала 45,2°C. Топлият климат благоприятства отглаждането на топлолюбиви култури, което е причина за разнообразието в селскотопанската продукция и специализацията на района на низината.Безмразовият период е доста по-продължителен от този в Северна България.

Ветровете преобладаващо са от запад. Източни ветрове почти не се наблюдават. От северните склонове на Родопите се спуска фьон.

Валежите в западната част на Горнотракийската низина са под 500 мм, а в източната част между 600-500 мм за година, което по-малко от средното за страната. Налице е почти равномерно разпределение на валежите по сезони. Главният валежен максимум е през май, а минимум през март. Валежите са недостатъчни за селскостопанското производство, заради това в района активно се развива мелиоративните земеделски стопанства, подпомагани от мелиоративна инфраструктура - канали, язовири, водоизравнители и т.н.