Тюлените са отлично приспособени за воден начин на живот. Тялото им е издължено, с много гъвкав гръбначен стълб и къси крайници, наподобяващи перки. Наричат се "безухи", защото нямат външно ухо.

Размерите им варират от 1,2 до 6,5 м. дължина на тялото, като при повечето видове няма съществена разлика в големината между половете.

На сушата същинските тюлени се придвижват пълзейки или пързаляйки се по корем, като само се отбутват с късите си крайници, без да могат да стъпват на тях.

Начин на живот и храненe[редактиране]

Тюлените се гмуркат на значителна дълбочина: Гренландски тюлен е бил намерен заплетен в рибарска мрежа на дълбочина 180 м; Обикновеният тюлен достига до 90 м. в опитни условия, а истински шампион е Тюленът на Уедъл достигащ до 700 м.

Звездички

Звезда е небесно тяло, представляващо голямо кълбо газ (плазма в хидростатично равновесие), произвеждащо енергиячрез термоядрен синтез, основно превръщане на водород в хелий. Тази енергия се разпространява в пространството под формата на електромагнитно излъчване. Звездите в нощното небе блещукат (трептят) поради многобройните отражения и пречупвания на светлината при преминаването ѝ през земната атмосфера.

Според астрономите, познатата вселена съдържа поне 7 x 10²² звезди. Най-близката до Земята звезда е Слънцето. Светлината от него достига до нас за 8 минути. Ако изключим Слънцето, най-близката звезда е Проксима Центавър, която е отдалечена на 40 трилиона километра. Нейната светлина стига до Земята за 4,3 години.

Много звезди са гравитационно свързани с други звезди, оформяйки кратна звезда (двойни звезди или звезди с повече компоненти). Съществуват също и по-големи групи (с повече и по-раздалечени компоненти), наречени звездни купове. Звездите не са разпределени равномерно във вселената, а са групирани в галактики. Една типична галактика съдържа стотици милиарди звезди. Звездите от нашата галактика (Млечният път) са разположени във всички посоки спрямо наблюдател от Земята. Те се групират в области от небесната сфера, наречени съзвездия.

Китовете

Китовете са едри водни бозайници от разред китоподобни (Cetacea), който включва още делфините и други. Китовете са най-големите известни животни в света. Тялото им достига над 30 метра.

Има бракониери, които убиват китовете заради кожата им и маста. Китовата мас се използва в медицината.

Новороденото бебе син кит тежи колкото слон. То се храни с мляко. Майката и бебето пътуват заедно към богатите на храна води,близо до полюсите.

Новороденото бебе син кит тежи колкото слон. То се храни с мляко. Майката и бебето пътуват заедно към богатите на храна води,близо до полюсите.

Бебето постепенно расте.На 1 година синият кит може да достигне две трети от дължината на възрастен индивид.

Когато синият кит стане на 5 или 6 години,той вече е пораснал,но все още не е достигнал размера на възрастен индивид.

Възрастният син кит достига максималната си дължина на двадесет и пет-тридесетгодишна възраст. Сърцето на синия кит е повече от метър в диаметър.

Горнотракийската низина е най-обширната низина в България. Тя е част от историко-географската областТракия, като в България често напълно се покрива с понятието Тракия. Също така е една отфизикогеографските области на Краищенско-Тунджанската зона.

Обхваща средното поречие на Марица и затова се нарича още Маричина низина.

Горнотракийската низина се простира между Средна гора - на север, Родопите - на юг, от пролома Момина клисура на запад и до Манастирските възвишения, Светиилийските възвишения и Сакар - на изток.

Дължината на низината е 180 км, а ширината е 50 км.^[1] Площта е 6000 km². Средната надморска височина е 168 m.

Разделя се от Чирпанските възвишения и Драгойновските височини на 2 части:

• Източна Горнотракийска низина (Старозагорско поле)
• Западна Горнотракийска низина (Пазарджишко-Пловдивско поле)

В западните части на Горнотракийската низина се обособява област с преходноконтинентален климат, докато в най-югоизточните - средиземноморски. Орографскитепрегради около низината оказват съществено значение за формирането на многогодишния режим на времето. На север Стара планина и Средна гора са сериозни орографски прегради спрямо студените въздушни маси, а на юг Родопите възпрепятстват нахлуването на топлия средиземноморски въздух. Зимният сезон е сравнително мек и топъл. Средната януарска температура е около 0°C, температурната амплитуда е по-малка от тази на Дунавската равнина. Средната юлска температура е около 23-24°C. Тук, в град Садово е измерена най-високата температура в България. На 5 юли 1916 температурата е достигнала 45,2°C. Топлият климат благоприятства отглаждането на топлолюбиви култури, което е причина за разнообразието в селскотопанската продукция и специализацията на района на низината.Безмразовият период е доста по-продължителен от този в Северна България.

Ветровете преобладаващо са от запад. Източни ветрове почти не се наблюдават. От северните склонове на Родопите се спуска фьон.

Валежите в западната част на Горнотракийската низина са под 500 мм, а в източната част между 600-500 мм за година, което по-малко от средното за страната. Налице е почти равномерно разпределение на валежите по сезони. Главният валежен максимум е през май, а минимум през март. Валежите са недостатъчни за селскостопанското производство, заради това в района активно се развива мелиоративните земеделски стопанства, подпомагани от мелиоративна инфраструктура - канали, язовири, водоизравнители и т.н.

Осоговската планина или Осогово е планина в България и Република Македония. Най-високата ѝ точка е връх Руен - 2251 метра, който се намира на територията на България и е един от нейните 100 национални туристически обекта. Най-високата точка на територията на Република Македония е Царев връх :
согово е най-северно разположената планина от Осоговско-Беласишката планинска група, както и най-високата планина от тази редица. Отстои на 85 км от София. Северните ѝ склонове се спускат стръмно към Каменишката и Кюстендилската котловина. На север областта се отделя от планините на Краището чрез Велбъждката седловина (1160 м надм.в.), а на юг седловината Черната скала (930 м.надм.в.) отделя планината от по-ниската Влахина планина. Масивът Осогово се състои от плоски планински била с посока на простиране северозапад-югоизток и югозапад-североизток. При тяхното пресичане си издига най-високият връх Руен. Между Осогово, Влахина планина и долината на Струма са разположени хълмисто-ридовите историко-географски области Осоговияи Пиянец. От нея извират реките Бистрица, Новоселска, Елешница и др.

Синя ягодка?!?

Според някои публикации в мрежата, учени са създали синя ягода! От една страна изглежда страхотно, тъй като атомно синият цвят е изключително привлекателен. Но в същото време, сигурни ли сте, че бихте я изяли без притеснение?
Плодът е в стил Уили Уонка (най-великият майстор на шоколадови изделия в света от филма „Чарли и шоколадовата фабрика“). Обяснява се, че синият цвят е постигнат случайно, тъй като учените търсели начин за защита на ягодите от замръзване и за тази цел използвали ген от арктическа риба, който е отговорен за производството на своеобразно, наподобяващо антифриз вещество, което ги предпазва от замръзване в ледените океански води. В резултат на генетичното модифициране в лабораторията на учените се появили плодове в шокиращо синьо, които освен това могат да издържат на много ниски температури и няма да се превърнат в каша във фризера.

Според някои от коментарите във форумите обаче, има следи в изображенията, пуснати в интернет, които говорят за обработка на Photoshop.
Въпросът е, ако съществува, дали ще си я купите, за да я изядете, или само за да й се любувате като на произведение на изкуството