Дунавска равнина

Дунавската равнина е една от петте физикогеографски зони на България. Тя заема голяма част от Северна България. Най-високата ѝ точка е връх Търнов дял(502 м), намиращ се в Шуменското плато. Голяма част от равнината се използва заземеделие.

Дунавската равнина е най-северната физикогеографска област в България. Тя е и най-голямата равнинна територия в страната - заема 28,8% от площта на България (32 008 км²) Разположена е между река Дунав на север и Предбалкана на юг, на запад се простира до река Тимок, а на изток до Черно море. Докато на север, запад и изток равнината е ясно разграничена, на юг границата. с Предбалкана на много места е условна. От запад на изток тази граница минава по северните подножия на предбалканските ридове: Връшка чука, Венеца, Широка планина, Деветашкото плато, Търновските възвишения, Преславската планина и по река Камчия достига до Черно море. В тези граници Дунавската равнина заема площ 31 500 км². Дължината й от река Тимок до Черно море е около 500 км, а ширината ѝ - от 20-25 км (в западната част) до 120 км (в Лудогорието и Добруджа).

Средната надморска височина на Дунавската равнина е 178 м. Тя в по-голямата част от равнината е между 100 и 250 м, но към Предбалкана тя става между 300 и 400 м. Най-високата точка в пределите на равнината е връх Търнов дял в Шуменското плато, който има височина 502 м. Дунавската равнина има низинен, равнинно-хълмист и платовиден релеф. В северната и западната част преобладават низините, образувани предимно от речните наноси на река Дунав. Равнините в западната част заемат междудолинните пространства с наклон на североизток. Платата заемат най-големи площи на изток от долината на река Янтра. Най-обширни са Лудогорското иДобруджанското плато.

Дунавската равнина се разделя на три части: западна (от река Тимок до река Вит), средна (от река Вит до река Янтра) и източна (от река Янтра до Черно море).

• черни въглища (Добруджански басейн)
• лигнитни въглища (Ломски басейн)
• гипс (с. Кошава, Видинско; (с. Сланотрън)
• каолин (с. Каолиново)
• каменна сол (Провадийско, Варненска област)
• огнеупорни глини (Плевенско)
• нефт (Долни и Горни Дъбник, Плевенско; с.Тюленово, до Шабла)
• природен газ (Деветаки, Ловешко; Чирен, Врачанско)
• манган (Оброчище, Църква, Игнатиево)
• варовици и кварцови пясъци

Умерено-континенталният климат на Дунавската равнина се обуславя от значителната ѝ отвореност на североизток и сравнително еднообразния релеф. Средногодишната температура варира от 10°С до 12,2°С в различните части на равнината. Най-ниските зимни средномесечни температури са през месец януари. Поради безпрепятственото нахлуване на студени въздушни маси през зимата, в равнината за дълго се установява студено време, нерядко придружено от устойчивитемпературни инверсии. Това е причината дори и при малка надморска височина от около 100-200 м, януарските температури да бъдат отрицателни. В източната част, поради климатичното влияние на Черно море и по-слабо изразените температурни инверсии, зимата е значително по-мека. Средната януарска температура за равнината е oколо -1°С. През останалите сезони преобладават океански въздушни маси от запад и северозапад. Най-високите летни температури се проявяват през месецюли, като в западната част на равнината те достигат 23°-24°С. В Дунавската равнина е измерена най-високата годишнатемпературна амплитуда (25°С).

Валежните суми са най-големи в западната и южна част на равнината - 600-650 мм. Постепенно на север и изток количеството на валежите намалява до 550-500 мм. Най-малки са те по брега на река Дунав, поради валежната сянка, която предизвикватКарпатите и Стара планина, както и в Добруджа (45-50 мм), поради засилването на степните черти на климата. Режимът на валежите се характеризира с най-големи валежни количества през лятото и средномесечен майско-юнски максимум и февруарски минимум. Продължителността на снежната покривка е 40-50 дни годишно. Преобладават западните, северозападните и северни ветрове. Характерни за Дунавската равнина са честите и продължителни мъгли, не само покрай река Дунав, но и във вътрешните части на равнината.

През Дунавската равнина се оттичат много реки. Едни от тях водят началото си от самата равнина, други от Предбалкана, а трети от Стара планина. От реките протичащи през равнината само река Искър извира от планина Рила и коритото ѝ пресича Стара планина.

Дунавската равнина е богата на подземни води. Грунтови води се разкриват в алувиалните отложения на река Дунав и по-големите вътрешни реки. Карстовите води има в източната и най-западната част на равнината. Тези води подхранват реките и обуславят както по-големите водни количества, така и по равномерен режим. Реки с карстово подхранване са Русенски Лом, Девня, Провадийска и др.

Почвите в по-голямата част от Дунавската равнина са се формирали върху льосова основа при наличие най-вече на степна и лесостепна растителност. Развити са главночерноземните почви (карбонатни, типични, излужени и оподзолени) и по-малко сиви горски почви. Карбонатните и типичните черноземи заемат льосовите плата, които са по-близо до река Дунав, а излужените и оподзолените са развити върху по-високо издигнатите южни и източни части на равнината както и западно от град Белоградчик. Южно от зоната на черноземите са развити тъмносивите и сиви горски почви, разпространени предимно в западната част и на изток от долината на река Камчия.Алувиално-ливадни почви се срещат в речните долини и около коритата на реките, както и в низините по поречието на река Дунав.